Български учени, заедно с изследователи от музея Лувър“ в Париж,

 

Български учени, дружно с откриватели от музея „ Лувър “ в Париж, изследват античните амфори, открити в района на Аполония Понтика. Работата им е по план DigiAmphorae, подпомаган от Еразъм + (програма на Европейския съюз).

Посетителите могат да видят изключителни културни полезности, които в никакъв случай до момента не са гостували в наш музей

Вниманието на археолозите е концентрирано най-вече към места по Южното Черноморие – Созопол, Несебър, Приморско.

Проучвания обаче са водени и на север, като са употребявани разнообразни начини, в това число подводна археология.

Тази сутрин 4 мин. „ Маркет ЛИНКС “: Изненадващи резултати по отношение на възможни предварителни избори Съдържание от партньори 8 мин. Медицинските гъби и имуномодулацията България 2 мин. КЕВР утвърди цената на природния газ за август. Каква е тя? Светът 4 мин. Недостиг на прясна вода: Ще оказват помощ ли новите технологии? Светът 2 мин. Бебе умря в гореща кола, откакто майката го не помни вътре България 3 мин. За първи път в 50-ото Народно събрание: Депутати съвсем стигнаха до пердах поради спор за комунистическия режим (ВИДЕО) България 1 мин. След неправилна маневра: Жена блъсна три коли в Пловдив (СНИМКИ) Тази сутрин 4 мин. „ Маркет ЛИНКС “: Изненадващи резултати по отношение на възможни предварителни избори Съдържание от партньори 8 мин. Медицинските гъби и имуномодулацията България 2 мин. КЕВР утвърди цената на природния газ за август. Каква е тя? Светът 4 мин. Недостиг на прясна вода: Ще оказват помощ ли новите технологии? Светът 2 мин. Бебе умря в гореща кола, откакто майката го не помни вътре България 3 мин. За първи път в 50-ото Народно събрание: Депутати съвсем стигнаха до пердах поради спор за комунистическия режим (ВИДЕО) България 1 мин. След неправилна маневра: Жена блъсна три коли в Пловдив (СНИМКИ)

През годините е била осъществена и експедиция в региона на нос Калиакра в Черно море, която има за цел да потърси следи от борбите, водени в този район сред Руската и Османската империя през 1791 година

Проучванията по българското крайбрежие се развиват във времето, като се концентрират в района на античните градове по Южното Черноморие. През 1978 година да вземем за пример в Созопол е оголен специфичен център за подводна археология. Работещите в него откриватели и експерти са ангажирани интензивно с изследването и опазването на подводното културно завещание на България.

От основаването си до момента Центърът се явява най-старото институция от своя вид в Източна Европа и съставлява първата сходна институция, работеща интензивно в Черноморския басейн.

Съоръжението датира от началото на IV век преди Христа, изясни доктор Момчил Маринов

В момента се регистрират и първите резултати от плана DigiAmphorae, който е осъществен от интернационален екип. В него присъединяване взимат учени, откриватели и академични преподаватели от Историческия музей в Приморско, Студентското общество за компютърно изкуство, Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) в София, музея „ Лувър “ в Париж и Института за проучвания на Югоизточна Европа към Академията на науките на Румъния.

Снимка: DigiAmphorae

Екипът от учени е насочил вниманието си към проучването на амфорите – керамични съдове от Античността, открити в Средиземноморския и Черноморския басейн.

Екипът създава реформаторски способи за поддръжка на деца със специфични просветителни потребности

Масовото им наличие в културните пластове на всички археологически обекти ги прави първокачествен аршин за хронологията на живота в тях и за установяване на значими особености от развиването на стопанската система им, настояват учените.

Тези съдове са били употребявани в древността като амбалаж за преместване на разнообразни артикули с кораби – вино, зехтин, маслини, смолисти субстанции, зърнени храни, скотски мазнини и така нататък

Но през днешния ден те имат огромно значение, тъй като дават опция да се проследят комерсиалните връзки на античните нации, и то основно на тези, които са били в непрекъснат контакт с морето и морските пътища.

УниБИТ взе присъединяване в откриването на културно-информационен център на България в Северна Македония

Най-ранните амфори, открити до момента по нашето Черноморие, се отнасят към първата половина на VI век преди нашата епоха, изясняват още учените.

Тези съдове са с необятно и закръглено тяло и не доста висока и права шийка. Характерно в тях е украсата от необятни пояси, нанесени с лакообразна черна или кафеникава багра.

Проектът DigiAmphorae си слага за цел да способства за модернизацията и достъпността на европейското висше обучение в региона на археологията, историята и ръководството на културното завещание.

Той включва в себе си създаване и поддръжка на новаторски подходи за преподаване и поощряване на потребление на цифрови практики в образованието и научните проучвания.

Проектът е по програмата Еразъм+ и е озаглавен „ Modernizing the Archaeological Higher Education – Apollonia Pontica and the Mediterranean World (DigiAmphorae) “ - 2022-1-BG01-KA220-HED-000088943.

Продължи да четеш